Посетителите на Уикипедия веднъж забелязали, че ако кликнете върху първата връзка във всяка статия, рано или късно все още ще се втурнете в един от статиите, посветени на философията. Обяснението на този феномен е много проста: почти всички постижения на съвременната култура, наука и технологии се създават на основата на философски теории и парадокси, изобретявани от незапомнени времена.
В тази статия сме събрали за вас някои любопитни примери и истории, които философите използват за илюстриране на своите идеи. Много от тях са на повече от две хиляди години, но все още не губят значението си.
Бъридановски задник
Магарето на Будриданов е философски парадокс, кръстен на Жан Буридан, въпреки че е известен от творбите на Аристотел.
Магарето стои между две напълно идентични купони. Неспособен да избира нито един от тях, губи време, оценявайки всеки един от вариантите. В резултат на забавянето магарето става все по-гладно и цената на решението се увеличава. И не може да избере нито една от еквивалентните възможности, магарето в крайна сметка умира от глад.
Този пример, разбира се, се пренася до абсурда, но той напълно илюстрира, че понякога свободата на избор води до пълна липса на всякаква свобода. Ако се опитате да прецените най-рационално подобни опции, можете да загубите и двете. В този случай всяка стъпка е по-добра от безкрайното търсене на оптималното решение.
Митът за пещерата
Митът за пещерата е известната алегория, използвана от Платон в “държавния” диалог, за да обясни своята доктрина за идеи. Той се смята за крайъгълен камък на платонизма и обективния идеализъм като цяло.
Представете си племе, осъдено да живее в дълбока пещера. На краката и ръцете на членовете му има вериги, които не ви позволяват да се движите. В тази пещера са родени няколко поколения, единственият източник на знание, за който са слабите блясъци на светлина и заглушен звук, достигащи сетивата си от повърхността.
Сега представете си, че тези хора знаят за живота извън?
И един от тях свали въжетата си и стигна до входа на пещерата. Той видя слънцето, дърветата, невероятните животни, птиците, които се носеха на небето. После се върнал при другите си племена и им разказал какво е видял. Ще му повярват ли? Или ще намерят по-достоверни тази тъмна картина на подземния свят, която виждат със собствените си очи през целия си живот?
Никога не изхвърляйте идеи само защото ви изглеждаха абсурдни и не се вписват в познатата картина на света. Може би целият ви опит е само тъмно отражение върху стената на пещерата.
Парадоксът на всемогъществото
Този парадокс се състои в това, че се опитваме да разберем дали създание, което е способно да извърши някакво действие, прави нещо, което би ограничило способността му да извършва действия.
Може ли едно всемогъщо същество да създаде камък, който да не може да се издигне?
Може би ще откриете, че тази философска задача е чисто спекулативно размишление, напълно разведено от живота и практиката. Това обаче не е така. Парадоксът на всемогъществото е от голямо значение за религията, политиката и обществения живот.
Докато този парадокс остава нерешен. Можем само да приемем, че няма абсолютна всемогъщеност. Така че, ние винаги имаме шанс да спечелим.
Парадоксът на пилето и яйцата
Вероятно всеки чувал за този парадокс. За първи път дискусията за този проблем се появи в произведенията на класическите философи от Древна Гърция.
Какво беше преди: пиле или яйце?
На пръв поглед задачата изглежда неразрешима, тъй като появата на един елемент е невъзможна без съществуването на друг. Сложността на този парадокс обаче е в неясна формулировка. Решаването на проблема зависи от това, което се поставя в понятието “пилешко яйце”. Ако пилешкото яйце е яйце, което е било разбито от пиле, то първо е естествено пиле, излюпено от пилешко яйце. Ако пилешкото яйце е яйце, от което се излюпват пилешки яйца, тогава първото е пилешко яйце, което не е пушено от пиле.
Всеки път, когато се сблъскате с неразрешима задача, внимателно прочетете условията. Понякога това е пътят към отговора.
Ахил и костенурката
Този парадокс се приписва на Зенон от Елеа – древен гръцки философ – известният представител на училището “Елеатец”. С негова помощ той се опита да докаже несъответствието между понятията движение, пространство и набор.
Да приемем, че Ахил се движи 10 пъти по-бързо от костенурка и стои зад него на разстояние от 1000 стъпала. Докато Ахил управлява това разстояние, костенурката ще пропълзи 100 стъпки в същата посока. Когато Ахил изпълнява 100 стъпки, костенурката ще пропълзи още 10 стъпки и така нататък. Процесът ще продължи безкрайно, Ахил никога няма да стигне до костенурката.
Въпреки абсурдността на това твърдение, не е толкова лесно да го опровергаем. При търсенето на решение се провеждат сериозни дебати, се изграждат различни физически и математически модели, статии се изписват и тезата се защитава.
За нас заключението от този проблем е много проста. Дори ако всички научни светила настояват, че никога няма да стигнете до костенурка, не се отказвайте. Просто се опитайте да го направите.
