Когато четете новините, понякога изглежда, че пресата покрива само трагични, неприятни или тъжни събития. Защо медиите обръщат внимание на сътресенията в живота, а не на положителните неща? И как това преобладаване на отрицанието ни характеризира – читатели, слушатели и зрители?
Не е, че има нищо друго освен лоши събития. Вероятно журналистите са по-привлечени от тяхното покритие, тъй като внезапната катастрофа изглежда по-интересна в новините, отколкото бавното развитие на определена ситуация. И може би, редакторите вярват, че безсрамно съобщаване за корумпирани политици или покритие на неприятни събития е по-лесно в производството.
Въпреки това е вероятно ние, читателите и зрителите, просто да свикнем журналистите да обръщат повече внимание на такива новини. Много хора казват, че биха предпочели добри новини, но наистина ли е така?
За да тестват тази версия, изследователите Mark Tracler и Stuart Soroka експериментират в университета McGill в Канада. Според учените предишни проучвания за това как хората се отнасят към новините не са били напълно точни. Или експериментирате разбира се не е достатъчно контролирано (например предмети е било позволено да видите новините от дома – в такава ситуация не винаги е ясно кой е в семейството използва компютъра), или да създадете твърде изкуствени условия (поканените хора, за да изберете новините в лабораторията, където всеки участник знаеше експериментаторът тясно следва избора му).
Ето защо канадските изследователи решиха да опитат нова стратегия: да заблудят тестовете.
Въпросът за трикове
Траслър и Сорока поканиха доброволци от университета си да дойдат в лабораторията, за да “проучат движенията на очите”. Първоначално субектите бяха помолени да изберат няколко политически бележки от новинарския сайт, така че камерата да може да записва определени “основни” очни движения. Доброволците са казали, че е важно да прочетете бележките, за да получите точни измервания и какво точно четат, няма значение.
Може би ни харесва лошата новина? Но защо?
След фазата на “подготовка”, предмети наблюдаваха кратко видео (както им е било казано, че има смисъла на изследването, но в действителност това е необходимо само за отвличане на вниманието), а след това да се отговори на въпросите за това, което политическите новини биха искали да прочете.
Резултатите от експеримента (като най-популярните) се оказаха доста мрачни. Участниците често избират негативно оцветени истории – за корупция, неуспех, лицемерие и т.н. – вместо неутрални или положителни истории. Особено често лоши новини се четат от онези, които обикновено се интересуват от текущите събития и политика.
Въпреки това, на пряк въпрос тези хора отговориха, че предпочитат добри новини. Като правило те казаха, че пресата отделя твърде голямо внимание на негативните събития.
Реакция на опасност
Изследователите представят своя експеримент като неопровержимо доказателство за така наречените негативни предразсъдъци – този психологически термин означава нашето колективно желание да чуем и помним лошите новини.
Според тяхната теория това не е само глупост, но и еволюция, която ни е научила да реагираме бързо на потенциална заплаха. Лошите новини могат да бъдат сигнал, че трябва да променим поведението си, за да избегнем опасността.
Както може да се очаква от тази теория, има доказателства, че хората реагират по-бързо на негативните думи. Опитайте в рамките на един лабораторен експеримент, за да покаже, предмет на думата “рак”, “бомба” или “война”, а той натиска бутона, за да реагира по-бързо, отколкото ако екран за четене на “дете”, “Smile” или “радост” (въпреки че те приятен думите се използват малко по-често). Ние разпознаваме негативните думи по-бързо от положителните и дори можем да предвидим, че думата ще се окаже неприятна дори преди да разберем каква е тази дума.
И така, нашата предпазливост относно потенциалната заплаха е единственото обяснение за нашата зависимост от лоши новини? Може би не.
Има различна интерпретация на данните, получени от Траслър и Сорока: привличаме вниманието към лошите новини, като цяло идеализираме това, което се случва в света. Що се отнася до нашия собствен живот, повечето от нас се смятат за по-добри от другите и, според общия печат, очакваме, че в крайна сметка всичко ще бъде наред. Подобно ярко възприемане на реалността води до това, че лошите новини стават изненада за нас и придаваме по-голямо значение на тях. Тъмните петна са известни като видими само срещу светъл фон.
Оказва се, че природата на нашето хоби за лоши новини може да бъде обяснена не само от цинизма на журналистите или от вътрешното ни желание за отрицание. Причината може да бъде нашият непоправим идеализъм.
В онези дни, когато новината не е много добра, тази идея ми дава надежда, че не всичко е загубено за човечеството.
